Горещи новини

Тошко Янчев разкри коя е несбъдната му мечта с ЦСКА

Тодор Янчев съжалява, че не е играл с ЦСКА в ШЛЯнчев съжалява, че не е успял да играе с ЦСКА в групите на Шампионска лига.

Дългогодишният капитан на Тодор Янчев и настоящ треньор на новосъздаденият клуб „Царско село“ даде специално интервю за вестник „7 дни спорт“, в което коментира положението при армейците и бъдещите си планове. С екипа на червените той спечели 3 шампионски титли, 1 купа на България и 3 суперкупи.

Тошко, от футболния терен много бързо се озова на другото поприще – треньорското. Как стана този „трансфер“?

– Всичко стана много бързо. По време на контролата на ЦСКА това лято с израелския „Ашдод“ ми се обади Стойне Манолов. Каза ми накратко за проекта си и че иска да бъда лице на академията „Царско село“, както и да съм треньор. Все още нямах никакви предложения и веднага приех. Сега съчетавам функциите на лице на школата, изпълнителен директор и треньор на мъжкия отбор. Тренирам и показвам на по-младите, но не се впускам в мачлетата. Имах и такава възможност – да бъда играещ треньор, но исках след последния си мач с екипа на ЦСКА да сложа край и да се занимавам само с треньорска дейност.

И нещата ти се получават добре, след като „Царско село“ е първи в своята група.

– Да, „Царско село“ побеждава постоянно в окръжната група, имаме само победи, но ние не летим в облаците. Трябва да сме здраво стъпили на земята. Радвам се, че правя нещо с удоволствие. Виждате какви неща прави Стйне Манолов, инвестира и се грижи и за младите футболисти.

Разкажи малко повече за проекта „Царско село“ – структура, колко деца тренират, колко треньори има и какви са бъдещите проекти?

– В школата сме петима треньори, като Боян Пейков, който пази на мъжкия отбор, се занимава и с всички вратари в школата. Освен мен има още трима треньори – Кемал Рашидов, Петър Карачоров и Илия Тодоров. Иво Котев също помага. Тепърва започва изграждането на академията, в началото сме, но сме много амбицирани всички. Имаме вече над 150 деца, като всеки ден идват по 2-3 нови

След Нова година бройката ще нарасне доста, а тогава и работата ще е още повече, но ние не се плашим. Разполагаме с добра материална база. Сега се изградиха нови терени, които в скоро време ще имат и осветление, прави се още една голяма зала на мястото на предишните два балона. Има и още проекти, но засега ще ги запазя в тайна.

Лесно ли се работи с децата?

– Лесно е, но трябва да влагаш много любов и старание. Изисквам от тях най-вече дисциплина. Малките са големи сладури и аз се радвам, че започнах от най-ниското стъпало в професията. Така поне ще знам, че съм започнал от нулата в професията. Важното е да обичаш това, което правиш. Иска ми се да израснат тук футболисти, които да играят в големи отбори след време. Учим ги на „А“ и „Б“ във футбола.

Какъв футбол искаш да изповядват твоите отбори?

– Бърз футбол, с владеене на топката и много подавания. Сега малките ги учим да умеят да спират топката и бързо да я подават, а след това и да се придвижват на скорост без нея. Както казва Андрес Иниеста: „Печели този отбор, който владее повече топката и прави повече бързи подавания“.

Имал ли си до момента покана за някакъв пост и работа в ЦСКА?

– Не, нямам и не съм имал покана от ЦСКА, за да работя в клуба или школата. Стойне Манолов, както и аз сме готови винаги да подадем ръка и да помогнем на ЦСКА. Във всеки един момент.

Какво е твоето обяснение за това, което се случи през 2008-а и години по-късно ЦСКА е в това положение?

– Тъжно е всичко, което се случва с ЦСКА. Тъжно ще е, ако това наистина е била целенасочена атака спрямо клуба, както твърдят някои. Знам едно – отнеха ни възможността да участваме в Шампионската лига, тъй като имахме много силен отбор тогава, изграден до най-малките детайли, и съм убеден, че имахме големи шансове да влезем в семейството на големите, както преди това направиха „Левски“, а след това и „Лудогорец“. Бяхме на почивка, на плажа… По едно време започнаха да ни звънят телефоните както на мен, така и на Велизар Димитров. Бяха ваши колеги журналисти, които започнаха да ни казват какво става в България и да ни разпитват, а ние нищо не знаехме и се гледахме изумени. Останахме като попарени, изгубихме ума и дума. ТогаваЦСКА, естествено, беше с много по-малко дългове и положението можеше да се оправи, но не знам какво се случи. Мястото на ЦСКА не е във „В“ група. Най-болезнено това приемат феновете. ЦСКА е публиката! Тя е тази, която движи клуба и го кара да просперира през годините. Славната история може да бъде затрита, ако не се вземат адекватни мерки

Какви са те според теб?

– Дълговете на ЦСКА са много, трудно би се получило оздравяване на старото дружество. Хубаво е това да стане, да се запази историята, да се съхрани. Хората, които ще издържат клуба, знаят с какъв бюджет разполагат и си знаят възможностите. Какво ми се иска на мен и на феновете, е едно, а на бъдещите собственици може и да е друго. През по-голяма част от този период аз бях футболист. Не съм се бъркал в работата на управниците, тъй като нямам право. Такава политика се е водила от тогавашните ръководства. Трябва да се спре с подобни неща, трябва да се тегли чертата и клубът да се запази. Не можем да върнем нещата назад. Но ще е кощунствено да се заличи една такава славна история. Не трябва да се прехвърля топката само от един на друг, а да се работи и да се зачеркне това, което е било, да се почне на чисто, защото няма как да върнем времето назад.

Навремето, когато премина в ЦСКА от „Нефтохимик“, имаше различни версии. Каква е твоята?

– Истината е, че всичко си беше законно. Много хора, най-вече феновете на „Нефтохимик“, си мислят, че аз и жена ми, която по това време работеше в клуба, сме направили някакви фалшификации. Няма нищо подобно. Имах си договор, всичко си беше изрядно и след като изтече срокът му, аз преминах без трансферна сума на „Армията“. Независимо от всичко аз съм благодарен на всички, с които съм работил в „Нефтохимик“, дори и на Христо Порточанов.

Вярвал ли си преди това, че ще играеш в ЦСКА, това ли ти беше мечтата?

– Да, вярвах и го исках, защото цялото ми семейство е от ЦСКА. Преди да премина в „Нефтохимик“, имах оферти от „Берое“ и ЦСКА. Тогава прецених, че съм твърде млад, за да отида в ЦСКА. След един мач на „Нефтохимик“ срещу „червените“ казах на баща ми: „Тате, един ден ще играя в ЦСКА!“ И осъществих мечтата си.

Имало ли е момент, в който да си съжалявал, че си преминал в ЦСКАв такъв труден период?

– Никога! Имаше много хубави моменти, но и тъжни за съжаление. Но и това е част от играта. Трябва да благодаря на жена ми, че ме търпеше в началото, когато бях още млад. Тежко изживявах загубите, дори имаше моменти, в които да не говоря по цяла седмица след поражение. Тъжно ми беше и за моите роднини, които знаят как преживявам нещата, а и са ме гледали какъв „хубавец“ съм бил на терен в такива мачове.

Имало ли е момент, в който да те е било срам да гледаш феновете?

– Не. Аз съм бил винаги открит и честен. Знам как и те преживяват загубите, особено тези от вечния съперник „Левски“. На мен също ми е било тежко, но пък едни от най-хубавите спомени ще си останат шестте поредни победи над „сините“. В труден момент за клуба ние успяхме да ги постигнем. Всички в съблекалнята знаехме какво означава ЦСКА, дори и чужденците. Бяхме страхотен колектив и това ни помогна. Стойчо Младенов е основният архитект на тези победи. Той ни нахъсваше в съблекалнята, успяваше да ни придаде онзи пословичен „армейски“ дух.

loading...

Be the first to comment on "Тошко Янчев разкри коя е несбъдната му мечта с ЦСКА"

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.


*