Срам ме е, но моля за помощ!

Срам ме е, но моля за помощ

Една история, за някой тъжна, за някой забавна, за мен реална.

Казвам се Стоян и съм на 36 г.,прекарах 2,5 г. в адски мъки на легло без лекарите да могат да ми поставят точна диагноза. 10 пъти лежах в болница, направиха ми 4 жестоки операции, с които ме увредиха още повече, 2 ломбални пункции, 8 скенера, 9 резонанса, стотици абокати, изпих една аптека с лекарства и много други гадости.

Накрая се оказа че имам тежка мозъчна венозна хипертония в следствие на силно затруднено отичане на венозната кръв от мозъка, което се равнява на това да вдигнеш кръвно над 300 и да не спада.

Мозъкът ми бе подложен на жесток тормоз, всички вени в него и в очите са силно деформирани от налягането, пред спукване, мозъкът ми е целия в микроинсулти, а черепно мозъчните нерви травмирани и увредени. Симптомите няма да описвам, защото няма да ме разберете, а са толкова много и толкова тежки, че не мога да ги изразя с думи.

Един от тях е болката, болката е убийствена и не спира и за минута. В момента единствено Оксикодона успява да я облекчи временно. Как минаваха часовете ми, също не бих могъл да изразя с думи.

Бях умишлено лишен от възможността да ме лекуват в чужбина, и се наложи тук да ме режат.

Последиците от операциите са:още по влошен венозен отлив (защото в следствие на усложнения се наложи да ми отстранят едната от главните вени на мозъка лицето и шията), парализирани и възпалени срастнали един към друг мускули и нерви, от което не мога да мръдна, едвам се храня, едвам говоря, не мога дори спокойно да си седя и да гледам през прозореца защото не мога да закрепя картината която виждам и т.н.

Близките ми ме оставиха сам да се оправям в състояние в което не мога сам и до тоалетната да отида.

Единствено майка ми на 70 г. успява да ме нахрани колкото може и да ми купи необходимите лекарства с 200 лв пенсия.

Благодаря изключително много на нея и на няколкото човека, които започнаха да ми помагат безприкословно, благодаря на малкото ми момче, което се държи като истински мъж и се гордея с него. Благодаря и на последните доктори които намалиха поне малко болката с Оксикодон и с лека операция (5-та) освободиха временно смазващото налягането, но в България не могат да направят необходимия байпас.

Сега без една стотинка, увреден и изтормозен, от много клиники в чужбина реагираха веднага и искат да ми помогнат, но аз се спрях отново на Тюбинген Германия,з ащото те първи откликнаха още преди операциите, а и имат репутация на добра клиника. До сега чаках държавата да се произнесе, но тя както обикновенно мълчи, и съм принуден (а изключително ме е срам) да помоля за помощ.

От Тюбинген искат първо да ме видят, изследват и решат какво може да се направи, както и да облекчат болката, за което са необходими 5200 евро за болницата и 400 евро за билетите, за сега дата за приемане е 20.10.16 г.

Към момента диагнозата меко казано е: регионален цервикален и тригемино-цервикален тежък болков и вегитативен пароксизмален синдром при тежка хронична церебрална венозна инсуфициенция с легиране на лява вътрешна югуларна вена и силно редуциран поток в дясна вътрешна югуларна вена. Увреда на долния клон на лицевия нерв в ляво. Психичен статус б.о.

Отворена е дарителска сметка в банка ДСК ,от която средствата могат да бъдат превеждани само и във връзка с лечението.

Сметката е :

Име на клиент :Стоян Веселинов Цацев

Валута :евро

IBAN :BG63STSA93000023898010

BIC :STSABGSF

Който може и иска да помогне, моля да го направи, който не желае или не може, моля просто да го сподели. Надявам се да помогнете, защото живота е странно нещо, и никой не е застрахован, всеки може да се озове на моето място и тогава ще разбере колко унизително е това и как това може да бъде последната му възможност.

Благодаря.

Стоян Цацев

loading...

Be the first to comment on "Срам ме е, но моля за помощ!"

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.


*


error: Content is protected !!